Паметникът „Създатели на българската държава“ е мемориален комплекс, посветен на 1300 години от създаването на България. Разположен е в най-високата част на Дунавската равнина и се извисява гордо над Шумен. До величествения момумент може да стигнете по символичните 1300 стъпала, които водят началото си от центъра на града.
Ще бъдете изцяло пленени от мащаба и замисъла на това архитектурно творение. Чрез фигури, цветни мозайки и надписи паметникът пресъздава историята на страната ни – от Аспарух, забил меча в земята си и казал „Тук ще бъде България“, през покръстването, създаването на славянската азбука от Кирил и Методий, та чак до Златния век на Симеон.
Композицията е увенчана от 52-метров лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения.
Може да посетите и залата на информационния център към мемориала. Там е разположена интересна експозиция „Монументалното българско изкуство през последните десетилетия на ХX век“. Чрез специално устройство ще може да наблюдавате и полагането на капсулата със „Завета към поколенията“ в основите на паметника. Със сигурност не е за изпускане!
Скалните манастири по Шуменското плато представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии обитавани от монаси исихасти през XII–XIVв. Те са изградени в скалните венци на Шуменското плато.
Скалните манастири са разположени по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато и са издълбани във варовиковите му скали. Достъпни пеша са Ханкрумовски, Костадинов и Дивдядовски скални манастири посредством маркирани пътеки. Достъпът до някои от манастирите не е обезопасен и е възможен само от хора, практикуващи скално катерене. Осмарските манастири се намират в местността „Осмарски боаз“ северно от село Осмар.
Най-големия и най-запазен от манастирите е Костадиновият манастир. На около сто метра югоизточно от Костадиновия манастир е разположена друга скална обител известна с името Диреклията.
Шуменската крепост е връстник на Приамова Троя, като не й отстъпва нито по величие, нито по богато историческо минало. Разположена е на върха на Шуменското плато, на 2км от града.Първата стена на крепостта е издигната през 5в. пр.н.е. и слага началото на един от най-значимите търговски центрове през Второто българско царство. Развиват се много занаяти, секат се монети, осъществява се търговия с градове от цялата страна. Крепостта се радва и на видни царски посещения, за което свидетелстват намерени надписи. Стратегическото й място я прави и една от най-важните военни наблюдателници.
Освен великолепните природни пейзажи, в Шуменската крепост може да видите голяма част от запазените й стени, възстановената й главна порта и една от охранителните кули. Крепостните стени са били външни и вътрешни, като помежду им е имало дълбок ров. Впечатление ще ви направят ярко белите камъни на фона на вековните сиви постройки. Това са възстановените части на крепостта.
В района се намира и музей, в който ще се удивите от богатата му колекция – златни накити, монети, позлатени битови съдове, украшения от кост, копия, боздугани, керамични съдове, декоративни розетки, светилници. И това са само част от ценните предмети, открити сред славните руини.
Палете колата и право напред към Шумен! Ние ще ви чакаме там!
Пещера „Бисерна“ („Зандана“) е най-дългата и най-красива пещера на Шуменското плато. Първите съобщения за нея са от 1928г от френския географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж. Сериозното проучване започва през 1968г от шуменски и софийски спелеолози. В резултат на няколко експедиции са изследвани и картирани 2200м от пещерата. През 2003г пещерният клуб при туристическо дружество „Мадарски конник“ гр. Шумен продължава проучванията и открива нови галерии, при което дължината на пещерата „нараства“ дo 2 16м.
Пещера „Бисерна“ се намира в м. „Кьошкове“, на 1км западно от гр. Шумен и на 404м надморска височина. Тя е наклонена, възходяща, разклонена, двуетажна и водна, с постоянно изтичаща от нея вода. Входът й е на около 50м по-ниско от билото на платото и е със североизточно изложение. Развита е в два етажа (Горна и Долна галерия). Долният етаж е подземна река, чиито среден дебит е 8л/с. Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка. Конфигурацията на пещера „Бисерна“ следва югозапад-североизточна посока на развитие. Последователността на галериите е следната: Източна галерия, Малка галерия, Главна галерия, Водна галерия, Голяма зала, Красива зала, Сифона и Суха галерия. Пещерата се обитава от 14 вида прилепи, които образуват многочислени колонии във вътрешността и. Понастоящем естественият (стария) вход на пещерата е затворен, с което се цели опазване чистотата на пещерната река, фауната и пещерните образувания.
Пещера „Бисерна“ не е отворена за посещение, тъй като водоизточникът е каптиран. Очаква се тя да бъде открита за посетители през 2016г.
Крепост „Мадара“ – Мадара
Намира се в разширена и дообработена естествена пещера. Тя има две основни отделения. Южното е квадратно с размери 4 на 4 метра и представлява основната част на църквата. В източната й част е изработена висока абсида, пред която имало дървен иконостас. Западната част на църквата била ограничена с дървена стена, обособяващо малко отделение. То е уникално с това, че е било разделено на два етажа. Разделителната преграда била дървена и разположена хоризонтално. За това се съди по запазените жлебове. Към горния етаж вероятно е отвеждала дървена стълба, намираща се на запад от входа на църквата. Всяко едно от обособените помещения е притежавало по един самостоятелен прозорец, с добре обработени и профилирани ръбове, част от които са съхранени и до днес. На пода в долното помещение е изработено гробично корито.
Обектът е паметник на културата от местно значение и с оглед на съхраняването му в неговия автентичен вид, не е позволено влизането в скалната обител, поради трудния достъп и силно ронливата структура на скалата.
Пещера „Русалка“ – Шумен
„Русалка“ (Сулумара) представлява малка водна пещера, намираща се в местността „Кьошковете“. Дълга е 35м и е дълбока 26м. Дава началото на преминаващата през гр. Шумен река „Поройна“, чийто режим е напълно зависим от падналите валежи. Пред пещерата има чешма с няколко каменни корита.
Една от най-красивите и посещавани местности в Природен парк „Шуменско плато“ е местността „Кьошковете“. Тя започва непосредствено от западните квартали на гр. Шумен. Наименованието на местността идва от думата „кьошк“ (тур.) – лятна къща. Така някоа са наричали леките постройки в околните лозя, които са служели за отдих. Мястото е впечатлило пътешественика Барбие дьо Бокаж, който през 1810г го описва така: „Околностите на Шумен са украсени с голям брой места за разходка и прелестни градини. Под Замъка („Шуменската крепост“), който се издига над града, се намира широко и открито място, наречено „Дагбунар“ (Планински извор). Тук през лятото е истинско място за почивка. През долината протича бърза и свежа рекичка, която движи колелата на много воденици.“
През 1897г започва залесяване на местността. От 1904г до 1953г площта е залесена с черен бор, смърч, дугласка ела, бук, габър, клен, явор и др. И днес „Кьошковете“ са истински зелен оазис в близост до Шумен. Вековни кестени, липи и явор очертават централната алея. В ранна пролет земята се покрива с пъстър килим от кокичета, синчец, минзухари, циклама, жълтурче и други пролетни цветя.
Посетителите могат да отдъхнат в сенчестите алеи, покрай чешмите с изворна вода, в кътове с пейки, покрай малко изкуствено езеро, за малките са построени детски площадки. От „Кьошковете“ водят началото си много туристически маршрути.
Националният историко-археологически резерват „Мадара“ се намира на 17 км североизточно от град Шумен, на 2км от с. Мадара и на 75км от град Варна
Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност. Веднъж заселил се през неолита (новокаменната епоха), той никога не е изоставил това място. През вековете е създавал тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници. За това свидетелстват намерените следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др. Днес тук могат да се видят десетки паметници и старини от всички епохи.
Най-значимият паметник в резервата „Мадара” е уникалният скален релеф, известен като Мадарския конник. Изваян върху величествената скала на 23м височина, той е образец на ранносредновековното българско изкуство.
През ХІV в. в Мадара бил изграден един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 били естествените пещери, намиращи се на различни нива по скалния венец, които се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Една от по-големите пещери била използвана като църква. Това е съществуващият и действащ днес скален параклис ,“Св. Пантелеймон“.
В резерват „Мадара“ функционира археологически музей, който представя историята на селището през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935г. Експозицията включва над 350 оригинални находки от района на Мадара.
Териториалният обхват на резервата се припокрива със защитената територия Мадарски скални венци. Площ от 3691,336 дка е обособена като защитена местност на местообитания на петрофилни и защитени животински видове и находища на редки растителни видове.
Обектът разполага с паркинг, тоалетна и подход за хора със затруднено придвижване и павилион за обслужване на клиентите и продажба на рекламни материали и сувенири.
Над 30 указателни и обяснителни табели и пана, разположени на възлови места в резервата, дават нужната информация на туристите.
Атрактивна екопътека, обозначена с указателни табели, води началото си от самия обект.
Даул таш (Капище) – с. Мадара
Това е било езическо светилище, свързано с бог Тангра. Интерес представлява големият камък Даул таш, където са се правели жертвоприношения. Мястото е с концентрация на високо енергийни полета. Намира се на 10 км. от първата българска столица.
